Когато в китайски се използва число със съществително, между числото и съществителното трябва да се постави мерителна дума. Това контрастира с английския, където съществителните могат да бъдат разделени на преброими и неизброими, като първите се използват директно с числа, а вторите изискват измервателна фраза след числото, напр. трима ученици (преброими) и три хляба (безчет). Китайските съществителни от друга страна вземат мерилни думи:
三个 学生 sān gè xuésheng трима ученици
三个 面包 sān gè miànbāo три хляба
Забележка: Думите за измерване понякога се наричат и класификатори.
Gè е най -често срещаната мярка и може да се използва с почти всички съществителни, включително абстрактни съществителни:
一 （个） 人 yī (gè) rén един/човек
十 （个) 人 shí (gè) rén десет души
两个 姐姐 liǎng gè jiějie две по -големи сестри
三个 手表 sān gè shǒubiǎo три часовника
一个 花园 yī gè huāyuán едно/градина
四十 个 字 sìshí gè zì четиридесет китайски знака
五个月 wǔ gè yuè fìve месеци
每个旅客 měi gè lǚkè всеки пътник
一个 印象 yī gè yìnxiàng впечатление
С времето съществителни, някои от които имат едносрични и двусрични алтернативи, появата на gè се решава по отношение на ритъма: gè трябва да бъде пропуснато преди едносричните, но присъства преди едносричните. Например:
一年 yī nián/ *一个 年 *yī gè nián една година
一个月 yī gè yuè един месец
两天 liǎng tiān/ *两个 天 *liǎng gè tiān два дни
三晚 sān wǎn/ 三个 晚上 sān gè wǎnshàng три нощи
两个 上午 liǎng gè shàngwǔ две сутрини
三个 下午 sān gè xiàwǔ три следобеда
四周 sì zhōu / 四个 星期 四个 礼拜 sì gè xīngqī/sì gè lǐbài четири седмици (събесед.)
五个 钟头 wǔ gè zhōngtou/ (съгл.) 五 （个） 小时 wǔ (gè) xiǎoshí fìve часове
Забележка: Едносричният 月 yuè „месец“ все пак е изключение. Това е така, защото без мярката 个 gè, 一月 yī yuè означава „януари“. По същия начин 两个月 liǎng gè yuè означава „два месеца“, докато 二月 èr yuè е „февруари“, 三个月 sān gè yuè „три месеца „и 三月 sān yuè„ март “и др. Освен това с времевата дума 小时 xiǎoshí„ час “个 gè е незадължително, независимо от ритъма.